АКТИВНИ СЪСТАВКИ и ДЕЙСТВИЕ на СТЕРОИДИТЕ

Анаболните стероиди са синтетични производни на мъжкия сексуален хормон Тестостерон. Научно развити са Германия по време на Втората Световна война с цел да осигурят на изтощените и недохранени войници и военнопленници по-добро възстановяване. Освен това се използват заради тяхното протеиноизграждащо действие при болести и мускулна атрофия, a също и като средство срещу анемия. Много скоро намират приложение в спорта, където се дават като допинг на здрави атлети с цел повишаване на техните резултати. В медицината днес анаболните стероиди се прилагат при инсуфициентност на тестисите (дефицит на собствен тестостерон), при смущения на растежа или при телесна слабост, която може да бъде обусловена и от възрастта (anti-aging ефект).

Като състав стероидите са липиди - молекули с липофилни групи, по правило неразтворими във вода. Стероидите са производни на въглеводорода Щеран (Cyclopentanoperhydrophenanthren). Eстествени стероиди се срещат в животните, растенията и гъбите и др. При животните и хората Холестеринът представлява най -важният стероид. От холестерина се образуват липопротеините и стероидните хормони като например хормоните от надбъбречната жлеза каквито са кортикостероидите.

Различават се две основни действия:

• Анаболно действие

Действието на анаболните стероиди върху протеиновата обмяна, което е търсено и желано от атлетите, повишава изграждането на протеин в мускулатурата. Разбира се, този ефект настъпва само при едновременно интензивни тренировки. Освен това анаболите повишават възстановителната способност на човека, който се стимулира. По този начин той може да тренира често и по-дълго.

• Андрогенно действие

Ако анаболното действие на стероидите е най-често желано и основна причина за тяхната употреба, андрогенното им действие е по правило нежелан страничен ефект. Като такъв се смята влиянието на изкуствените хормони върху вътрешните и външни полови белези както и върху психиката. При синтетичното производство на анаболни препарати се минимизира андрогенният компонент, за съжаление обаче той винаги присъства и не може да бъде напълно елиминиран.

Действие на стимулирането. Анаболните стероиди работят по следния начин: стимулиращият ефект се състои в това, че се захващат за рецепторите на клетките и вкарват повече хранителни вещества в тях, т.е. образуват новия протеин. Това увеличава биологичната активност и се нарича увеличение на активността на рибонуклеиновата киселина (RNA Activity). Образуването на новите протеини спомага нарастването на мускулите и силата. Да не забравяме, разбира се, че това е естествен процес в нашето тяло. Стероидите стимулират или увеличават биологичния процес чрез въпросното захващане за клетъчните рецептори. След като активното вещество влезе в тялото, организмът започва обработката му, която включва четири процеса:

1. Абсорбция; 2. Разпределение; 3. Метаболизъм; 4. Изхвърляне.

Страничните ефекти от стероидите зависят пряко от дозировката и продължителността на приема. Много спортуващи вземат повече стероиди отколкото им е нужно, за да видят желаните резултати. Не е необходимо да се приемат 5 таблетки или инжекции ако и само една ще доведе до същия резултат. Така се спазва баланса. А хората, които живеят балансирано, не нарушават принципите на собственото здраве.

Анаболните стероиди представляват групата на най-често използваните допинг субстанции. През 1974г. за първи път забраняват употребата на стероиди след като са открити методи за проследяване на отпадъчните субстанции на синтетичните хормони. При Олимпийските игри през 1976г. в Монреал се провеждат за първи път контроли за синтетични хормони като от 1984г. е забранена употребата и на тестостерона. И до днес обаче доказването на синтетичния тестостерон в кръвта остава трудно. При допинг тестовете най-често се наблюдава съотношението на тестостерона към епитестостерона. Ако контролната стойност на тестостерона е над определената допустима, спортистът трябва да докаже при дългосрочни проби, че по естествен път има завишени нива на тестостерон. В резултат на допълнителния прием на епитестотерон обаче, тази субстанция беше също забранена  през 1992г. По-късно на допинг сцената излезе хормонът на бременността HCG, познат под търговското наименование Pregnyl (Прегнил), чрез който стойностите на тестостерона можеха да бъдат контролирани в необходимите граници. За този хормон се смята, че още от 1983г. се използва широко от колоездачите.